„Той е от Карлово. Променя всяка седмица името си. Със среден ръст е, светлокестеняви мустаци, червендалесто лице и когато приказва, единият му зъб се показва малко навън, повдига малко устната си, а очите му са големи и пъстри …“
На 18 юли 2023 г. се навършват 186 години от рождението на Апостола на свободата Васил Левски. Роденият през далечната 1837 г. (или 1840 г.) карловец е син на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Семейството има пет деца – Яна, Васил, Христо, Петър и Марийка. В тази сплотена патриархална среда, със здрави български корени, израства младият Васил Иванов Кунчев. Той е само на 14 години, когато баща му умира. Отговорността за отглеждането на многолюдната челяд пада върху плещите на майката Гина. Поставена в безизходна ситуация тя е принудена да изпрати най-големия си син при своя брат хаджи Василий, който е архимандрит и таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора. Васил Кунчев става послушник при вуйчо си, обикаля градове и селища, и събира помощи за манастира. Тогава той получава и първите си по-задълбочени впечатления за народопсихологията на българина, за неговият начин на живот и потребности, докосва се и до многообразната красота на българската природа. Образованието, което Васил Кунчев получава през своя не лек живот преминава през задължителните етапи на добре образования възрожденски българин – първо в килийното училище (в Карлово през 1845 г.), след това във взаимното училище (пак в Карлово през 1846 – 1849 г.). Две години учи в класното училище в Стара Загора (1855 – 1856 г.), същевременно пее и в църковния хор. Последното не е случайно стечение на обстоятелствата, тъй като бъдещият Апостол на свободата още през 1852 – 1854 г. учи църковно пеене при Райно Попович и пее в местния църковен хор.
По настояване на хаджи Василий през 1856 – 1857 г. Васил Кунчев прекъсва обучението си в класното училище и изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници. Това е основаното през 1850 г. в Пловдив от Найден Геров класно епархийско училище „Свети Свети Кирил и Методий“ . По-късно, когато отново се озовава в Пловдив – през зимата на 1863 и пролетта на 1864 г., Левски посещава за няколко месеца училището на Йоаким Груев. Така поставен и развиващ се в руслото на църковно-религиозния аспект живот на Левски показва амбицията на архимандрит Василий, неговият племенник да продължи религиозното си образование, заложби за което бъдещият Апостол явно притежава и показва. Следвайки волята на властния вуйчо, на 7 декември 1858 г. Васил Кунчев приема монашеството. Той е ръкоположен за такъв под името Игнатий в Сопотския манастир „Свети Спас“ , а през следващата година става йеродякон в църквата „Света Богородица“, в Карлово. В такава „религиозна“ насока животът на Васил Кунчев продължава до края на 1861 г., когато той решава, че „манастирът тесен за мойта душа е ….“
Започва последният – „революционен период“ в битието на великия българин, които с известни прекъсвания продължава до черното бесило, „там близо край град София…“ (1873 г.). През този промеждутък Васил Кунчев е учител – от април 1864 до 1866 г. е даскал в с. Войнягово, Карловско, от март до октомври 1866 – в добруджанското Еникьой, в края на 1866 и началото на 1867 е учител в с. Конгаз в Северна Добруджа. Тези години очертават краткия, но забележителен „учителски период“ в житието на Васил Кунчев или „Даскал Васил“, както е наричан от своите ученици. Тук Дякона учи децата, не само на четмо и писмо, но и на любов към красивата българска природа и нейните дадености, учи родителите да отглеждат облагородени овошки и сладко грозде. През тези учителски години Левски организира из средите на местното мъжко съсловие патриотични дружини за бъдещото въстание. Големият патриот учи и занаяти. Този своеобразен „занаятчийски период“ – вероятно по материална принуда изживян, при Апостола ще продължи сравнително кратко. На 14 години той започва да учи абаджилък в Карлово, същият занаят упражнява през 1862 г. в Белград.
Революционният етап от биографията на Васил Кунчев, който образно започва на 19 април 1864 г., навръх Великден, в местността Алтънчаир край Карлово, с отрязването на дългите монашески коси, е най-забележителният и със съдбовно значение за българския народ. Васил Иванов Кунчев става Васил Лъвский (Васил Левски), Дякон Игнатий, Джингиби, Апостола на българската свобода … Периодът започва с участието му в Първа българска легия на Раковски (1862 г.), след това продължава в четата на Панайот Хитов (1867 г.), където Левски е знаменосец. През 1867-1868 г. той е във Втора българска легия на Раковски. През тези години Левски натрупва опит – организационен и военен, нови впечатления и решителност, придобива увереност, която ще го изведе до формулирането на нови и съдбовни за българското националноосвободително движение идейни насоки, и до създаването на неговото безсмъртно дело – Вътрешната революционна организация. Участието в структурите на БРЦК е пореден актив в забележителната революционна биография на Апостола.
Преживените трудности, системният глад, лишенията, болестите, изтощителните обиколки от град на град и от село на село, преследванията и душевните терзания не стопират амбицията на синеокия карловец по заветния път – на доблестта, на свободата и саможертвата пред олтара на свидното Отечество.