Село Галичник, Дебърско, Вардарска Македония

Село Галичник, Дебърско, Вардарска Македония

Галичник е най-голямото българско селище в Дебърско. Галичкият женски костюм е впечатлявал не един пътешественик, писател или изследовател – Марко Цепенков, Васил Кънчов, Любомир Милетич.
Празничната носия е носена от Александра Гиновска, родена през 1903 г. в Галичник, преселила се по-късно със семейството си в София. Майка е на скулптура, изваял фигурите на братя Миладинови, изложени на площад “Георги Измирлиев” в Благоевград.Кошулята е ушита от домашно памучно платно, с изцяло извезани ръкави. Елекът е с подплатени предници и украса от сърмени гайтани. Горната дреха – клашеник, е изработена от терзия, а названието й идва от вида на плата клашна, за който в дописка от края на ХІХ век се казва: „Галичката клашна по якостта и здравината си не може да се уподоби нету на шаеците, нету на никакви Европейски платове”. Престилката, изработена от Цариградска коприна, се нарича Стамболска фута. Поставен на главата, назад под кърпата се спуска сокай – една царствена украса, придаваща завършеност на обредната декорация, независимо от коя страна се гледа костюмът. Червено-черната ритмика в колорита на везбената или тъканна украса по полите и престилката, хармонират с приглушения блясък на сребърните чапрази и сърмени гайтани.

Village of Galichnik, Vardar Macedonia

The village of Galichnik was the largest Bulgarian settlement in the Debar region. The Galichnik female folk costume had impressed many travelers, writers and researchers – Marko Cepenkov, Vasil Kanchov, Lyubomir Miletich.
The festive dress belonged to Alexandra Ginovska, born in 1903 in the village of Galichnik, mother of the sculptor who made the statues of the Miladinov brothers, which can be seen at “G. Izmirliev” square in Blagoevgrad. The shirt is sewn using hand-woven cotton fabric and has richly embroidered sleeves. The vest has a lined front and a decoration of silk braiding. The outer garment klashnik is made by a master-tailor, and its name derives from the type of fabric – klashna – about which a text from the end of the 19th century, says: “The strength and durability of the klashna from the village of Galichnik can be compared neither to the homespun nor to any European fabrics”. The apron is made of silk from Istanbul. Bead-covered and with tassels at the end, a sokay runs at the back, below the headscarf – a royal-like ornament giving the festive decoration its completeness, regardless of the direction from which the costume is looked at. The red-and-black patterns in the embroidery and fabrics of the skirt and apron harmonize with the dim glamour of the belt buckles (pafti) and silk woolen braiding.