Средновековие

       Историческото и културно развитие на днешна Югозападна България в контекста на средновековната епоха предизвиква широк обществен и научен интерес. В раздел „Средновековие“, отдел „Археология“ на РИМ-Благоевград се съхраняват артефакти от многогодишни археологически проучвания на обекти, разположени в границите на Благоевградска област. Различни градски центрове, крепости, селища, некрополи дават интересна информация за облика на материалната и духовна култура по долините на р. Места и р. Струма през Късната античност (IV – VI в.), Ранното средновековие (VII-XI в.), времето на Комниновата династия в Константинопол, даваща своето влияние върху развитието на целия Балкански п-в през XI-XII в., Зрялото средновековие и времето на Втората българска държава, със смесицата от различни влияния, идващия от Изток и Запад през XIII-XIV в., както и времето на управление на Османската империя през XV-XVII в. Както се вижда един продължителен период във времето, който е отразен в богатото културно наследство на региона.

        Историята на развитието на раздел „Средновековие“ е неразривно свързана с изграждането на музей в гр. Благоевград. С пристигането си в града през 1952 г. Димка Серафимова започва „с много ентусиазъм и младежки жар” своята дейност. В резултат на целенасочена няколкогодишна работа по създаване на музеен фонд и подготовка на материали за експонирането им, на 8 юни 1957 г. е открит първият музей в Благоевград. До 1969 г. Димка Серафимова е негов първи директор и екскурзовод, след което е преназначена за уредник, завеждащ отдел „Археология“. Участвайки дълги години в археологическите проучвания на античния град под днешен Сандански, по-късно Серафимова се насочва към проучване на археологически обекти предимно от Ранното и Късното средновековие. Най-значимите от тях са ранносредновековният некропол при с. Туховище, Гоцеделчевско; късноантичната и средновековна крепост при с. Долно Церово, Благоевградско; Самуилова крепост при с. Ключ, Петричко; средновековният Мелник и др. Материалите от тези обекти се съхраняват във фондовете на РИМ-Благоевград. Съществен принос за развитието на раздел „Средновековие“ има и д-р Борис Цветков, музеен уредник най-напред в Градския исторически музей – гр. Сандански, а от 1972 г. – в Историческия музей в Благоевград. За близо три десетилетия до края на живота си (11.XI.1996 г.) издирва, систематизира и изучава задълбочено и всеобхватно културно-историческото наследство на Югозападна България. Дългогодишните му археологически проучвания, в големи средновековни градски центрове като Мелник, както и теренните издирвания на територията на цялата област намират обобщен израз в дисертационни му труд „Селищната мрежа в долината на Средна Струма през Средновековието – IXXVII в.“, за който получава научната степен доктор. Автор е на многобройни научни и научно-популярни статии, свързани с археологията и историята на Благоевград, Мелник и региона. Следващият етап в развитието на средновековния отдел на РИМ-Благоевград е свързан с дейността на ас. Цветана Комитова, родом от гр. Мелник, започнала археологическата си кариера в родния си град и продължила развитието си като уредник в раздел „Средновековие“ на РИМ-Благоевград. Попълването на богатството в средновековния отдел се дължи на нейното участие в многогодишните проучвания на Никополис ад Нестум при с. Гръмен, Гоце Делчевско,  на гр. Мелник, на три църква при гр. Разлог – „Писаната църква“, „Бялата църква“, църквата „Св. Никола“; църквата при с. Дренково, Благоевградско, Античната и средновековна крепост при гр. Хаджидимово и др. И въпреки, че се оттегля като уредник в РИМ-Благоевград през 2018 г., след многогодишна, успешна археологическа кариера, тя продължава да работи за проучването, съхранението и опазването на културното наследство в Благоевградски регион чрез  продължаващите археологически дейности в гр. Мелник, систематични археологически проучвания на Никополис ад Нестум заедно с проф. Маргарита Ваклинова, от името на НАИМ-БАН, както и на късноантичната и средновековна крепост при с. Зелен дол, в близост до гр. Благоевград, където все още представлява РИМ-Благоевград като ръководител на обекта.

      Добитите чрез археологически проучвания, теренни издирвания, откупени или  дарени материали на средновековния отдел дават богата информация за бита на тогавашните хора. Най-значимите находки са изложени в зала „Средновековие“ на РИМ-Благоевград.

      Експозицията на залата представя съчетана информация от археологически и исторически данни. Чрез табла със снимки, цитати от извори и копия на известни надписи и книги от българската история посетителят може да се потопи в атмосферата на средновековната епоха. Оригиналните археологически арфтефакти, открити при проучвания на обекти, разположени на територията на Югозападна България, запознават посетителя с бита на средновековния човек, с неговите художествени вкусове, със занаятите, които практикува.

      Идеята е развита в хронологичен ред и по часовниковата стрелка. Започва с Късноантичната/Раннохристиянската епоха (IV – VI в.), която е представена чрез архитектурни детайли, предмети, свързани с християнския култ и керамични изделия, придобити при проучвания на големия център Никополис ад Нестум, до с. Гърмен, Гоце Делчевско, на базиликата до с. Ореше, община Гърмен и на крепостта при с. Долно Церово.

     Карта на славянските нашествия прави преход към ранносредновековната епоха. Езическият период е отразен, чрез табла с исторически извори и снимки на Мадарския конник и Плиска. Витрини с копие на надписа от с. Балши  на Княз Борис I, кръстове и стомничка с врязан кръстен знак дават началото на християнския период, който започва с покръстването на българите през 864 г. – събитие, широко отразено в писмените извори и каменните надписи.

      През ІХ – Х в. по  поречията на Струма и Места се полагат основите на селищната мрежа. Опорен пункт на Струмската пътно-съобщителна артерия е крепостта при с. Долно Церово. Археологическите проучвания на Церовската крепост разкриват укрепителни съоръжения, граждански постройки, водохранилища и църква-параклис, принадлежащи на няколко епохи. Средновековното селище, разположено на Церовския рид, е възникнало към края на VIII в. върху руините на по-стара антична крепост, датирана II –  1 ½ VI в. След 837 г., когато долините на Струма и Места били включени в границите на Първата българска държава, Церовското възвишение било превърнато в българско укрепено селище, като отчасти били използвани старите укрепителни римско-византийски съоръжения. Жилищата, битовите предмети – ножчета, ключове, инструменти за обработка на дърво, керамични съдове, прешлени за вретено, а така също и други материали, разкриват характерни особености на културата от времето на Първата българска държава. В поречията на Струма и Места материали от това време са открити при селата Бачево, Копривлен, Марикостино, при градовете Банско, Якоруда и др.

       В четири последователни витрини са експонирани гробни дарове и разнообразна колекция от накити – огърлици, обици, наушници, гривни, пръстени – от проучения ранносредновековен некропол край с. Туховище в югозападните Родопи. Всички погребения са извършени чрез трупополагане в цистови гробни съоръжения. Ориентирани са изток-запад с малки отклонения в северна или южна посока.  Установени са две хронологически фази в рамките на съществуването на некропола – VII-IX в. и X-XI в. По-ранната фаза, VII-IX в., привлича широк научен интерес, тъй като е установено смесване на различни културни традиции. Керамичният материал се разделя в три групи: 1. славянски гърнета, работени на бавно колело; 2. Гърнета и чаши, работени на бързо грънчарско колело, свързани с късноантичните керамични традиции; 3. Хибридни форми – имат късно-античен произход, но технологията и украсата са характерни за славянския етнически елемент. Към тази специфична фаза се причисляват и определен набор от накити – огърлици от големи, кухи метални зърна с радиално разположени релефни линии, обеци/наушници с верижки, луновидн обици с или без звездовидна висулка. Погребални практики като поставяне на съдове в гробовете, специфични каменни съоръжения в близост до цистите, със следи от огън, показват, че между населението върви процес на християнизация, който обаче не е завършил до края на X в. Редица учени смятат, че характерните елементи на тази ранна фаза за некропола при Туховище, както и на този при с. Абланица в същия район, са сходни с некрополите от културната група Komani-Kruja, проучена в Далмация, Албания, Македония и Гърция.

        С добре познатата история за усилието на българския владетел Самуил да запази независимостта на българската държава са свързани материалите от Самуиловата крепост при с. Ключ. Средновековното селище, което е съществувало на това възвишение, загива от повсеместен пожар към края на X в. според проучвателката Димка Серафимова. Най-масовият материал, открит при проучването на жилищата, е керамичният. Намерени са фрагменти и цели керамични съдове – гърнета, паници, стомни и други, които по фактура, форма и украса принадлежат на средновековната българска керамика от X в. Тази датировка е потвърдена и от нумизматичният материал, сред който преобладават монети на Йона Цимисхий. Към същото време се отнася и златната монета на Константин VII и неговия съуправител Роман Лакапин, намерена в едно жилище по ската на възвишението. По-късно върху руините на това селище е било издигнато землено укрепление. Археологическите проучвания дават основания да се предполага, че то е представлявало укрепен военен лагер от полеви характер, звено в Ключката отбранителна система, изградена от Самуил в Ключката клисура в началото на XI в. Изложените материали от този обект са дървени палисади, върхове на стрели, шпори, бойни брадви. Голяма карта-схема представя възстановка на известната битка между цар Самуил и императора на ромеите Василий II.

        През XI-XII в. българските земи са администрирани от империята на ромеите. Колективна находка от различни по тип керамични съдове, произхождаща от гр. Мелник, представят характерните за това време грънчарски произведения.

       Монетите на българските царе Иван Александър, Иван Срацимир и Иван Шишман ни отвеждат към времето на възстановената Българска държава и Зрялото средновековие от XIII-XIV в. Колективна находка от стрели, шпора, боздуган, тризъбец, бойна брадва представят характерното за епохата въоръжение. Най-значителният и добре проучен градски център от това време е гр. Мелник. Оригинални стенописи, архитектурни детайли и пъстроцветната художествена сграфито керамика, открити при археологическите проучвания на този център, допълват картината на културното богатство от епохата, а и малко по-късно, през XV-XVII в., когато тези земи са вече във владения на османските управници. Хората продължават да творят и градят, наследявайки средновековните традиции.

       Развитието на занаятите през VI-XIV в. е представено в поредица от артефакти, произхождащи от крепостта при с. Долно Церово, Славова крепост, гр. Мелник, Никополис ад Нестум при с. Гърмен.  Костени шила, апликации, гребен, дръжки за ножове показват достиженията на косторезбата. Различни инструменти за дървообработване, клещи, пробой, оръдия на труда като дикел, мотика, брадви, брадва-чук и кирко-мотика са част от характерния инструментариум в бита на хората.

     През XV-XVIII в. продължава металообработването, доказано от колекцията от поти за леене на мед от Мелник и материалите от мина за добиване на олово от Бабяк. Ювелирството е отразена в красотата на женските накити – сребърни обици и украса за глава.

   Централната част от залата е оформена под формата на правоъгълник около стълбовете. Витрините и материалите са подредени отново по часовниковата стрелка, като отговорят тематично на епохата, която е отразена чрез археологически материали във витрините и таблата, допрени до стените на залата. Редица копия и оригинали на известни книги, стенописи и артефакти представят въвеждането на славянската писменост и разпространението на славянската просвета и книжнина, дейността на Търновската книжовна школа, както и богатството на книжовното наследство през XV-XVII в. и епохата на Възраждането. Главни културни огнища са оцелелите манастири  /Рилския/ и икономически по–заможните градове.

В отдела работи:

Мария Пашова – уредник