Село Каракьой, Драмско – Егейска Македония
Село Каракьой, Драмско, Егейска Македония
Каракьой e селищe в Драмско, чието население, известно под името мърваци, до началото на XX в. се занимава основно с добив и обработка на желязна руда. Полите на женската кошуля са обрамчени от плътна като килим, приобладаващо червена ивица. В края на ХІХ век съвременниците отбелязват, че върху ризата се носи „една червена дрешка – наречена кавад и отгоре черен клашник без ръкави”. Постепенно шитият от разноцветно кадифе кавад отпада от употреба, а ролята му на горна дреха заема черният вълнен клашник, наричан на места бродска кюрдия – отличителен белег на мървашкото облекло. Прикачените към клашника кадифени ръкави и допълнителна ивица по полите, звучат като далечен отглас от някогашна дреха. Косите са покрити от нагъсто обшит с монети тас и голяма вълнена червена шамия с дълги ресни.
Village of Karakyoi, Drama region, Aegean Macedonia
The people from the village of Karakyoi were mainly involved in iron ore extraction and processing during the 19th century and the beginning of the 20th century. The sides of the female shirt are framed by a tapestry-like, predominantly red stripe of thick threadwork. Contemporaries from the end of 19th c. remarked that over the shirt one would wear “a red garment – called kavad” and, over it, “a black sleeveless klashnik”. Gradually, the kavad, made of variegated velvet, went out of use, and its outer garment function was taken over by the black woolen klashnik – a distinctive feature of the local costume. The velvet sleeves and additional stripes along the sides, attached to the klashnik, look like a distant memory from a garment once worn. The hair is covered with a decorative piece called tas, richly adorned with coins, and a large woolen red headscarf with long tassels is worn above it.
*Дигитализирани движими културни ценности от фондовете на Регионален исторически музей – Благоевград по проект “Наследството на българите-бежанци – дигитални образи, форми и багри”, финансиран от Министерство на културата (2022 г.)
*Фотограф:Темелко Темелков