Античност

   Античната епоха се свързва с две големи цивилизации – гръцката и римската. Класическа Гърция (V-IV пр.н.е.) е в основата на съвременната европейска цивилизация. Архитектурата, научната мисъл, философията, театъра, литературата намират своето зараждане в този период. Александър Македонски и неговата империя сблъскват различни светове, за да може след смъртта му (323 г. пр. н. е.) да дойде епохата на Елинизма (края на IV- II пр. н. е.) – връх в географската експанзия на гръцката култура, доминираща в Средиземноморския свят и в големи части от западна и централна Азия. Всички тези нови светове допринасят и обогатяват нейното развитие, най-добре отразено в изкуството, култовите практики, новите достижения в математиката, музиката и др.

   Долините на р. Струма и р. Места са част от този пъстър в културно отношение свят. Най-ранният засвидетелстван град в района е в м. Кожух край с. Рупите (предишно с. Мулетарово), основан в края на IV в. пр. н. е. При идването на римляните през II-I в. пр. н. е.  тези райони са включени в новата империя – Римската.  За голям период от време, чак до IV в. от н. е., римляните, тяхната администрация и култура добавят своя дълбок отпечатък върху културното развитие на местното тракийско население. На мястото на стари тракийски селища, разположени на благоприятни места – край големи реки, топли минерални извори, оживени пътища и тържища, се основават няколко градски центрове. Това са Никополис ад Нестум край с. Гърмен, основан от император Траян през 106 г., античният град при днешният гр. Сандански, град Найне при с. Градешница, заселен от военни ветерани. Градовете са планирани и застроявани по римските градоустройствени закони и изисквания – прави улици, пресичащи се под прав ъгъл, канализирани и павирани. Обществените сгради и богатите частни домове са водоснабдени и отоплявани чрез сложни системи. Отвън тези сгради са украсявани със статуи, с мраморни колони с богато декорирани капители. Отвътре стените са били покрити с разкошни стенописи, а подовете с многоцветни мозайки.

   Раннохристиянската епоха (IV-VI в.) налага нова религия и с това се променя културният облик на градовете и селищата, в които основен акцент вече e християнският храм.

   В раздел „Античност“ на отдел „Археология“ при РИМ-Благоевград се съхраняват множество артефакти, добити чрез археологически проучвания, теренни издирвания, откупки или дарения.

   Развитието на този раздел в РИМ-Благоевград се свързва с дългогодишната работа на Юлия Божинова. Нейната дейност е свързана с проучването на следните по-известни антични обекти:

• голямото антично селище и некропол (II-IV в. от н.е.) при с. Пиперица, м. Св. Тодор, Санданско (разкопки на Г. Кузманов и Ю. Божинова);
• некропола в м. Бърчините, с. Рупите, Петричка община (проучвания 1997 г.) /II в. пр. н. е. – IV в. сл. н. е./;
• базилики №1 и №2 (IV-VI в.) при с. Гръмен (1978-1979 г.), които се отличават с впечатляващи подови мозайки, представящи преплитащи се кръгове и елипси, а в тях – риби, птици, растителни и геометрични орнаменти;
• голямо антично селище (площ около 200 дка) и некропол в м. Моравска, гр. Кресна (II – VI в. н. е.) /разкопки през 1991 г./;
• землището на с. Крупник, където през античността има добре изградена селищна мрежа, отразена чрез следните обекти – 1) селище в м. Дрене (II-V в.), организирано в градоустройствено отношение според римските изисквания; 2) представителна гробница от IV в., открита в м. Св. Георги, градена от тухли и камък, със сводеста конструкция; 3) некропол в м. Беглика I-II в. н. е., разположен северно от селото; римска вила, намираща се в източния край на с. Крупник. Проучени са банята и двора, оградени от широки каменни зидове. Намерените фрагменти от обикновени и луксозни съдове, сребърни накити, костени игли, монети и др. са указание за високия статус на собствениците. Границите на съществуване на сградата според резултатите от проучването са от средата на II в. до средата на V в., когато комплексът е унищожен от пожар. 4) антична и късноантична крепост в м. Градището, на 2,5 км ЮЗ от с. Крупник. Имала е военно-стратегически функции, тъй като е охранявала северния подход към Кресненското дефиле.

   Безспорно едни от най-интересните находки, изложени и в залите на РИМ-Благоевград, са открити при спасителните проучвания (1985-1988 г.) на големия некропол в м. Метлата при с. Рупите (предишно с. Мулетарово), Петричко, ръководени от Ю. Божинова. Некрополът принадлежи на основния градски център в района на средна Струма (античния Стримон) Хераклея Синтика, основан като македонска колония в края на IV в. пр. н. е, просъществувал чак до края на IV в. сл. н. е.

   Впечатляващ обект в границите на община Благоевград е квадрибургът при с. Дренково (обр. 1). Това е вторият подобен обект в рамките на Западна България след известния “Castra Martis” при с. Кула, Видинско. Обектът е проучван от 2003 г. до 2008 и 2014 г. с научен ръководител Юлия Божинова. Намира се в м. Градище, с. Дренково, което е разположено на 13 км западно от общинския и административен център – Благоевград, в североизточните разклонения на Влахина планина. Сградата, датирана в IV – VI в. сл. н. е.,  представлява укрепление с квадратен план (квадрибург), четири кръгли отбранителни кули, разположени в ъглите. Заема около 900 кв. м площ. Тази сграда е една от малкото, проучени в България, с изцяло запазен първи етаж – до 2.50 м във височина.  Имала е водоснабдяване и канализация. Състои се от пет помещения, две от които проучени – входно и стопанско-складово. В стопанско-складовото са намерени големи съдове за съхранение на жито (долиуми) и съоръжение за производство на вино – винарна, експонирани на място. При тези многогодишни проучвания са открити цели и фрагментирани керамични съдове – гърнета, кани, стомни. Намерени са и много предмети от метал, които са били използвания в бита на обитателите – железни ключове, длета, брадви, ножове, дърводелски инструменти. Не липсват и някои допълнения към облеклото – коланни токи, фибули. В сградата са намерени още бойни стрели, както и каменни и оловни гюлета. В близост до този обект е разкрита и проучена зидана антична гробница, в която са открити златни предмети, както и плоча с надпис, съхранявани във фондовете на РИМ-Благоевград.

   Във връзка с инфраструктурните проекти по долината на р. Струма през 2017-2019 г. в землищата на с. Мощанец и с. Покровник край гр. Благоевград бяха проучени чрез спасителни археологически проучвания два обекта, датирани в римската епоха.

   Обектът при с. Покровник, в м. „Ширините“ бе проучен от екип с ръководител доц. Здравко Димитров (НАИМ-БАН). В северния сектор се откриха няколко сгради от село, датиращо в римската епоха, в централния сектор голям комплекс (1 дка) с гробно-възпоменателни функции, а в южния – голяма сграда (около 5 дка) – вила рустика от римската и късноримската епохи. Върху цялата площ на обекта се откриха производствени съоръжения – пещи (18 броя) за керамично производство. Гробният комплекс в централната част на обекта представлява римска фамилна гробница (т.нар. мавзолей) от втората половина на III – началото на IV в сл. н. е. Комплексът е съставен от голям ограден зид, който формира цялото сакрално пространство като го затваря в широк двор с площ около 1 декар и централна сграда с гробно-възпоменателни функции. В подземната част на комплекса (хипогей) са разкрити две гробни камери, преддверие и стълби. Едната камера е разбита и ограбена още в античността. Във втората гробна камера бе открито погребение на мъж с богат гробен инвентар – два стъклени съда (амфора и стъклена конична лампа, глинена лампа, бронзови предмети, които след реставрацията бяха идентифицирани като пособия за писане (стилос, мастилница, кутийка за тези предмети). През 2019 г. се проведе археологическо наблюдение във връзка с изкопните дейности по време на изграждането на трасето на магистралата и при преместване и теренна консервация на по-важните археологически структури и като резултат бе изграден археологически парк.

   Обектът при с. Мощанец е проучен през 2017 г. в рамките на сервитута на трасето на автомагистрала „Струма“ от екип с ръководител д-р Галина Грозданова (НАИМ-БАН).  Проучени са структури от късноримската (III- началото на V в.) и ранножелязна епохи, както и средновековна яма от края на XII-XIII в. На късноримското селище принадлежат разкритите 9 жилищни и стопански сгради, ями и вкопани съоръжения, една двуетажна грънчарска и три домакински пещи. Разкрити и проучени са и 70 гроба от некропола на селището. Той е разположен в западния участък на обекта и е отделен от сградите с каменен ограден зид. Подемният археологически материал е многоброен: разнообразна по форми и украса керамика, стъклени съдове, накити – обеци, гривни, пръстени, фибули, токи, инструменти, монети и др. Некрополът е биритуален с превес на кремациите спрямо инхумациите. Проучените структури са само периферията на неукрепено селище и некропол от късноримския период и вероятно късноантично (IV-V в.) укрепено селище и средновековно селище, които се развиват южно от сервитута на АМ Струма.

   Тези два обекта дават безценна информация за облика на района около Благоевград през римската епоха. Или иначе казано хвърлят малко светлина върху бита и живота на местното население, обитаващо района на антична Скаптопара – викусът, за който има информация от известния Скаптопарненски надпис, но който все още не може да се локализира със сигурност.

   Материалите от обектите при с. Мощанец и с. Покровник бяха представени във временна изложба в залите на РИМ-Благоевград през 2018 г. във връзка с „Нощ на музеите“. Бяха включени артефакти, открити при спасителните археологически проучвания на трите големи обекта в рамките на изграждането на автомагистрала „Струма“ – големият праисторически обект при с. Дамяница, общ.Сандански, античните обекти при с. Мощанец и с. Покровник край Благоевград. Материалите в момента се съхраняват във фондовете на РИМ-Благоевград.

   В експозицията на зала „Праистория и Античност“ посетителят може да види най-представителните находки от описаните по-горе големи антични обекти. Подходът е по часовниковата стрелка, като се започва от най-ранните епохи на заселване (Неолит и Халколит) до времето на Римската империя.

    На открития подиум (обр. 2)  са представени архитектурни и строителни елементи от II – IV в. – статуя на богиня Деметра, колона и богато декорирани капители, великолепно изработена мъжка глава от статуя, както и елементи от водоснабдителна и отоплителна система, строителни материали.

    Оживените търговски контакти с различни области на Гърция – Атина, Делос, Коринт, Танагра, на Македония  – Пела, Амфипол, Тесалоник, на Мала Азия – Ефес са отразени в най- различни импортни луксозни съдове – кантароси за вино, киликси за вода, лекити и лакримарии за благовонни масла /обр.3 и 4/

  Развитието на градовете и нарасналите потребности довели до развитието и на разнообразни занаяти – строителство, каменоделство, златарство, металолеене и металообработване, грънчарство, тъкачество. В залите са показани материали – произведения на някои от тези занаяти – накити /пръстени, гривни, фибули//обр.5/, инструменти /ножове, косери, ножици за стригане на вълна, длета, свредели /обр.6 и 7/, глинени съдове / гърнета, кани, паници/ /обр. 8/.

     Религиозните вярвания на древните траки, култът към мъртвите, вярата в отвъдния свят са отразени в погребалните им обичаи. Погребенията на мъртвите те извършвали в разнообразни по форма, размери и устройство гробни съоръжения. Това са обикновени гробни ями, зидани гробове от камъни и тухли, каменни и глинени урни, богато украсени мраморни саркофази. И през античността над гробовете над знатните били издигани големи могили. Погребенията извършвали по два начина – трупоизгаряне /на клада или в самия гроб/ и трупополагане. Вярата им в задгробния живот се изразявала и в поставянето на предмети необходими за бита – съдове за хранене и пиене, храна – животинска и растителна, инструменти с който са си служили приживе,   накити и оръжия. Всичко това е показано в голямата витрина в дъното на зала „Праистория и Античност“. В нея са изложени материали от некропола на античния град Хераклея Синтика край с. Рупите, гроб на богата тракийка край с. Баничан, от античния могилен некропол в м. Баларбаши, Благоевград /обр. 9/.

  В античността над гробовете на по-заможните хора били поставяни каменни или мраморни надгробни паметници. Представена е богата колекция от надгробни паметници от римската епоха. По долината на Средна Струма те се обособяват в една много  характерна група, която в голяма степен се отличава от паметниците в останалата част на България, както по своите размери и форма, така и по изображенията в релефното поле. Под влияние на гръцката култура те са изработвани с малки размери, с квадратна или правоъгълна форма. Особеност представляват плочите във формата на медальон. В релефното поле са изобразявани бюстовете на починалите – самостоятелно или на родове. Типично за региона е над тях да има изобразени различни сцени – напр. сцената “погребално угощение” – починалият е представен полулегнал, а пред него има маса отрупана с храна. Друга често срещана сцена е тази с Тракийския конник – заобиколен от кучета  и ловуващ глиган или елени. В средата  на II в. се появява и друга особена група паметници – централно място в полето заема изображението на гирлянда от лаврови клонки и лозов грозд по средата. Посветителните надписи са изключително на старогръцки език. Плочите са изработвани предимно от мрамор, добиван в местните мраморни кариери /обр. 10/.

    В центъра на залата са експонирани колекции от:

• глинени лампи. Показани са едни от най-добрите образци на глинени антични лампи, притежавани от музея. Те са богато украсени както с растителни мотиве – лозови и дъбови клони с жълъди, листни розети и палмети, така и с животински и човешки фигури и божества. От животните най-изобразявани са мечката, пантерата, бикът. Срещат се изобразени и петел, делфин и скорпион. Особено внимание заслужават две от представените лампи със своите изображения – тази с образа на богиня Атина с шлем и тази със сцената  – гладиатор с копие в бой с мечка /обр. 11/. Всички лампи са работени в калъп. Някои от тях са с марка на ателието производител – такава е марката “Еютюхес” на известен в древността атински производител от първата половина на III в.
• теракоти. Интересна е и представената група от теракотени фигурки на животни /гълъб, млади бикове/ и богове /Телесфор, Ерос и Афродита/ /обр. 11/. Впечатляват със своята грациозност и женските фигури.
• “Мегарска” глинена купа с розета на дъното и релефно изобразени 5 от подвизите на Херакъл. III-II в. пр. н. е /обр. 11/..   
• комплект медицински инструменти от римската епоха, намерени в случайно открит гроб край град Банско (II-III в.). Комплектът се състои от – бронзова лекарствена кутийка с бронзова лъжичка и 20 таблетки лекарствени средства от минерален произход; бронзова съдче във форма на ботуш с благовонни вещества от органичен произход; костени лъжички за дозиране на лекарства; каменна плочка за стриване и смесване на лечебни съставки; две бронзови стригили с богата врязана украса; медицински инструмент; глинени лампа, стомничка и чашка /обр. 12/.

      В последната витрина са представени уникални глинени глазирани маски на менади и Сатир – персонажи от свитата на Дионис – богът на виното и веселието /обр. 13/.

 

Автори: Юлия Божинова, Мария Пашова