Нумизматика

   Монетното богатство, съхранявано в нумизматичния фонд на Регионален исторически музей – Благоевград, включва цялото разнообразие от монети, циркулирали в Югозападните тракийски земи от античността до днес.
   Най-голямото по обем монетосечене наречено „Тасоски“ тип от периода VІ – VI в. пр. Хр. в Югозападна Тракия, принадлежи на голяма общност, контролираща територията на Пангейския регион заедно с остров Тасос, средното и горното течение на реките Струма и Места, включително Западните Родопи. То е доминиращо в региона и атрибутирането му към о. Тасос все още е дискусионно. Наименованието „тасоски“ тип монети е обобщаващо за монетната продукция от всички ателиета и на острова и на континента. Изследванията върху долините на Места, Струма и Вардар както и на река Марица и връзката помежду им показва, че тези територии представляват обособен икономически регион със сходни ресурси и обща монетна циркулация. Остров Тасос, сам по себе си без подкрепата на местните тракийски владетели, не би могъл да осъществи такова мащабно присъствие във вътрешността на Тракия с най-голяма концентрация от монетни находки по долината на река Места. Иконографията на тези монети включва изображения и символи, свързани с най-почитания от траките култ към бог Дионис.
   Две са емблематичните съкровища от този най-ранен период открити на територията на Югозападна Тракия. Те са част от нумизматичната колекция на РИМ- Благоевград и са открити в землището на село Скребатно, община Гърмен (CCCHBulg. vol. 4). Монетните находки съдържат сребърни 1/3 статери (трите) с лицев тип изображение на „Силен държи в обятията си протестираща нимфа“ и с реверсно изображение „Вдлъбнат квадрат разделен на четири части“. Преобладаваща част от всички монети в съкровищата са малки сребърни номинали с изображения на аверса „Силен с кантарос, наляво или надясно“ и за реверса „ΘΑΣΙΩΝ Амфора“.
   С голямо разнообразие откъм типове и номинали се характеризира елинистическото сребърно и най-вече бронзово монетосечене. Осезаемо присъстват монетите на македонските владетели (Филип II Македонски, Александър III Велики, Касандър, Антигон II Гонат, Филип V, Персей и др.), тетрадрахмите на гр. Атина и о. Тасос – нов стил, на римския квестор Езилас, на Първа македонска област, сребърните монети на град Истиея (о. Евбея), драхмите на Дирахион и Аполония на Адриатическо море и много др.
   Регионален исторически музей-Благоевград притежава монети и монетни находки, съдържащи бронзови тракийски варваризации на най-популярните автономни македонски монетосечения. Такава е монетната находка открита край с. Боголин (CCCHBulg. vol. 4). Също така присъстват много голям брой единични находки или групи от по няколко монети. Оригиналния прототип на бронзовата монета, обект на масово имитиране е с изображение на аверса „Глава на речния бог Стримон с тръстиков венец, надясно“ и за аверса надпис „ΜΑΚΕ/ΔΟΝΩΝ в два реда над и под дръжката на орнаментиран с два делфина тризъбец с остриетата, надясно“. Сравнително малка част от всички известни монети имат близост до прототипа. Много често те са препечатани върху бронзови монети на Филип II, Александър III, Касандър и на градовете Амфиполис, Пела и Тесалоника. Това дава основание да се предположи, че става дума за локално монетосечене, а не за ограничено количество имитации. Зоната на разпространение с най-голяма плътност обхваща териториите на общините Гоце Делчев, Хаджидимово и Сатовча т. е. отново долината на Средна Места и Западните Родопи. Много е вероятно след дефицита на познатите оригинални монети да се стигнало до употребата на имитациите. Наличието на бронзово ядро открито сред имитативните монети от този тип в археологически контекст на проучения обект край село Копривлен, ни насочва към предположението, че отсичането на тези монети вероятно е в региона.
   Римския период в нумизматичната колекция на музея е представено от изключително разнообразие на републиканското сребърно, централното императорско и провинциално римско бронзово монетосечене.
    Най-големият брой златни монети, които се съхраняват във фонда, се отнасят към късноантичното и византийско монетосечене (солиди на императорите Аркадий, Зенон, Анастасий I, Юстиниан I, Констанс, Теофил, Василий I, Константин VII, Роман III Аргир) ), както и от османския период. Византийското монетосечене от периода XI – XIV в. е представено с множество колективни находки.
    Регионален исторически музей – Благоевград притежава колективни находки от западноевропейски талери от периода XVI – XX в. както и монети и банкноти от Княжество България, Царство България, Народна Република България и съвременни юбилейни монети.

В отдела работи:

д-р Нина Хаджиева – уредник/нумизмат